Фотоизточник: images.google
Здравейте малки, големи и още по-големи скъпи читатели! Днес ще ви разкажа една приказка. Приказка за един августински манастир, една планина, монаси и ...техните кучета. Приказката ни започва в далечното време, когато на престола на Римската империя бил Цезар. В опита си да завладее алпийските племена, той проправил една малка пътечка през Алпите.
Фотоизточник: images.google
В началото важността на този проход не била от голямо значение, но през средните векове той станал особено оживен ...и опасен, поради крадците и бандидите, които дебнели минаващите пътници. Според разпространяваната легенда, през 950 год. в този проход монахът Сан Бернар основал манастир, но историческите извори доказват, че въпросната обител била създадена малко по-късно - през 1050 година.
Фотоизточник: images.google
Разположен на 2464 м. надморска височина, манастирът се оказал родното нясто на една от най-известните породи кучета - Сан Бернар. Често молитвите на монасите били прекъсвани от тревожен камбанен звън, който ги призовавал на помощ на хора, затрупани от лавини.
Фотоизточник: images.google
Смята се, че прародител на Сан Бернара е Mollossus (мастиф с голяма глава и едри кости). Суровите условия наложили да се създаде и първата Планинска спасителна служба, в която активно участвали кучетата. Най-известният спасител бил сан бернанърт Бари, спасил повече от 40 човешки живота и починал през 1814 година.
Фотоизточник: images.google
Оттогава, та и до днес, винаги има по едно Сан Бернарче, което носи името "Бари". Ако се разровим из страниците на нашите книжки ще го намерим . С голямата си глава, с умните си очи, с кафяво-бялата си окраска и с бъкличката ром на врата.
Фотоизточник: images.google
Познаваме тази порода и от екрана. Сан бернарът Беетовен ни разсмива със своите одисеи, а неговите деца тичат из домовете на собствениците си...
Фотоизточник: images.google
Няма коментари:
Публикуване на коментар