Кой е всъщност Мармадюк?

(Koi e vsaschtnost Marmaduke)

 

 Фотоизточник: images.google

   Една прекрасна комедия, която ще ни накара да се смеем до сълзи! "Мармадюк".  Филмът е създаден по комиксовия разказ на Брад Андерсън и се публикува в американската преса от 1954 година и до днес. Накратко: семейство Уилсън се премества от Канзас в Калифорния. С тях е и семейният им приятел - Мармадюк, чиято страст е създаване на бъркотии и много, много смях.

Фотоизточник: images.google

   Героят Мармадюк, всъщност е един прекрасен Немски дог. Това е една порода кучета с гигантски размери. Макар и големи, това са животни, които са изключително дружелюбни. Впечатляващо е мощното им и добре конструирано тяло. Пропорционалната външност и изключително изразителната осанка създават впечатлението, че пред Вас се е изправила статуя.

Фотоизточник: images.google

    Макар и с респектираща външност, Немският дог всъщност е един изключително приятен компаньон. Приятелски настроен е към стопаните си и към децата. Зад дружелюбната му външност, обаче се крие и един безценен пазач, недоверчив към непознати, но далеч не и изключително агресивен.

 

Фотоизточник: images.google

    Прекрасната му осанка му е спечелила прозвището "Аполон на всички раси". Ако се върнем назад в историята, ще установим, че Немският дог е неизменно присъствал във всички кралски дворове. ... И заслужено! Погледнете го. Вижте спокойното му изражение. Не Ви ли се приисква поне мъничко да имате до Вас този прекрасен приятел?

 

Фотоизточник: images.google

     Ако нямате какво да правите! Ако ви се иска да се смеете до сълзи! Ами кликнете ТУК! И приятно гледане от мен...

   ... И от Мармадюк!

 

Фотоизточник: images.google

Използвани източници:

http://bg.wikipedia.org

http://chicofromsofia.wordpress.com/2-2/

http://chicofromsofia.wordpress.com/2-2/

Супер кучето ... Бигъл

  (Super kucheto ... Beagle)

 

Фотоизточник: images.google

   Доста си мислих за филм с участието на една прекрасна, миличка и определено много красива порода кучета - Бигъл. И накрая се сетих! Ама, разбира се! "Супер куче".  Накратко, фабулата в този филм е следната: Става дума за прекрасното ловно куче Шушин. Неволна лабораторна грешка му дава супер сила и начин да общува със своя малък приятел - едно момченце... 

 

Фотоизточник: images.google

   Филмчето е изключително забавно, продукция на "Уолт дисни". Може да представлява интерес както за децата, така и за нас - възрастните, които обичат кучетата, и в частност бигълчетата. Произходът на породата е от Великобритания и води началото си от времето на управление на крал Хенри VІІІ. Числят се към средно големите породи.  

 

Фотоизточник: images.google

   Притежават весел и жизнерадостен темперамент. Колкото и да е чудно за някои, тези кучета се използват за лов на зайци. Особено са подходящи за отглеждане в семейства, в които има деца, тъй като прекрасно се разбират с хлапетата. Обичат да са в компания. А когато са сами страдат много. 

Фотоизточник: images.google

   Тържествено посрещат членовете на семейството, които се прибират вкъщи. Имам едно приятелче - бигъл. Майки! Мале! Майки е просто огън. Ако го погледнеш отстрани, когато се движи покрай стопаните си, ще речеш: "Колко е кротък, и как слуша!". Обаче... Пусне ли се на свобода е като ракета. 

 

Фотоизточник: images.google

   Всичко трябва да се изследва. Всичко трябва да се подуши. Всеки един човек трябва да се огледа. Той е интересен и много, много смешен и жизнен. Винаги съм казвала, че кучетата вкъщи носят уют, топлина и приятни емоции, но това, което ще ви донесе като положителна емоция кучето от порода Бигъл, определено е неповторимо. 

 

Фотоизточник: images.google

   И ако желаете съвет от мен, то той е: "Абе вземете си едно бигълче, за да ви прави по-интересни дните!".

 

Фотоизточник: images.google

Ако ви се гледат филми с участието на Бигъл клкнете ТУК и ТУК...

Използвани източници:

http://bg.wikipedia.org

http://iskraspace.wordpress.com 

http://www.bkkbeagle.hit.bg/

За героите ... Хъски

(Za geroite ... Hyski)

 

Фотоизточник: images.google

   И понеже започнах темата за кучетата - герои във филми, нека да Ви запозная с още една порода - филмови герои. Филма е "Осем герои". Годината е 1933. Джери Шепард е американски учен - изследовател, член на антарктическа експедиция. Той се грижи за осем кучета - негови верни приятели, осмислящи живота му в суровите климатични условия.

Фотоизточник: images.google

    Броени дни преди начлото на зимата, в базата пристигат археолога Дейвис Макларън и колегата му Чарли Купър. Тяхната цел е да открият останки от паднал метеорит. Тримата, и верните приятели на Джери Шепард се отправят на тежко пътешествие в нечовешкия студ. Експедицията е застигната от зимна буря.

Фотоизточник: images.google

   Джери Шепард успява да прибере в базата своите колеги, но проблемите идват от нестихващия полярен вятър и студ, които причиняват сериозни щети на базата. Хората са евакуирани, а кучетата (без храна и подслон) са оставени на стихията, защото в самолета за тях място няма. Те тръгват из студената и враждебна тундра да търсят своето спасение. А Джери - измъчван от тревоги се връща да ги потърси...

Фотоизточник: images.google

    Това е, накратко съдържанието на един от филмите, с участието на кучета, който си струва да изгледате. Главни герои в него са кучета от порода Хъски. Моите срещи с тях и собствениците им са изключително приятни. Това са животинки с изключително уравновесен характер. Игриви и всеотдайни към стопаните си.

 

Фотоизточник: images.google

    Винаги ми е било смешно когато ги настигне умората. Те просто си лягат и никой не е в състояние да ги помръдне от мястото им. Използвани векове наред от чукчите в Сибир за следотърсачи и пазачи. Те са идеални за работа в северни условия. С лекота теглят шейните из северните снегове.

 

Фотоизточник: images.google

    Особено популярни стават, след като оказват неоценима помощ при доставката на лекарства за болвите от дифтерит в Аляска, през 1925 година. Силни, крадиви, работливи кучета. Тяхната окраска може да варира от черно до чисто бяло. Очите им са или сини, или кафяви, или различни... Имат широки лапи и могат да издържат на изключително ниски температури ( до -50 градуса).

Фотоизточник: images.google

    Игриви, любознателни, любвеобилни, изключително интелигентни, те бързо стават любимците вкъщи. Имате ли хъски в дома си - бъдете сигурни - крадец няма да посмее да припари вътре. Сибирското хъски е прекрасна компания за всички - малки и големи. Моя съвет е : "Опитайте!".

 

Фотоизточник: images.google

    Ако обичате филмите, с участието на Сибирско хъски, кликнете ТУК.

Използвани източници:

http://bg.wikipedia.org
http://bestfellows.com
http://sineokitegeroi.hit.bg

За "Белия Бим черното ухо" или ...За Английския сетер.

(Za `Belia Bim chernoto uho` ili... Za Angliiskia seter)

 

 Фотоизточник: images.google

   Спомняте ли си стария руски филм "Белия Бим черното ухо"? Накратко, в него се разказва за едно прекрасно куче, привързано изключително много съм своя стопанин. Ненадейно стопанинът, в чиято роля е въплътен незабравимия Вячеслав Тихонов, се разболява. Влиза в болница.

 

Фотоизточник: images.google

   Кученцето страда много. То не спира да го търси. Преминава през какви ли не перипетии, за да открие любимия човек. Всеки, който го гледа, ще се впечатли от умния поглед на животното. Ще се впечатли от елегантната му стойка и от прекрасната му козина.

 

Фотоизточник: images.google

    Всъщност, това куче е от породата Английски сетер. Прекрасен ловец - птичар. Прекрасен приятел. Прекрасен пазач. Изключително любвеобилно животно. Всеки, който е притежавал животинче от тази порода ще го потвърди. Имаме го и ние. От пет години Лиза съжителства с нас. Приемаме я като член на семейството.

Фотоизточник:Личен архив

   Тя ни изпраща на работа. Тя ни посреща. Стои пред вратата, чакайки ни да отключим. Изправя се на задните си крачета, а предните ги поставя върху нас. ... И... Започва да ни разказва колко много сме й липсвали докато ни е нямало, и как е страдала самичка, когато е нямало до кого да си легне.

Фотоизточник: Личен архив

    Обича да играе, но най-много обича да спи. Независимо къде. Дали в нашите крака, или на дивана, или на табуретката, или на терасата, където е нейното легло, в което тя, обаче спи много рядко. Но когато е навън... Леле, леле... Тя няма спиране. Всеки, който не я познава ще реши, чеи удома е така. върви, че обяснявай каква кротушка е. Вкъщи си има играчки -  плюшени мишки, плюшено слонче, топки... Но най-любима й е едно плюшено мече, с което, играейки заспива.

Фотоизточник: Личен архив

    Това, което ни притеснява е, че е злояда. Не яде всичко. Обича да си похапва онова, което ядем и ние. В търсене на храна за нея се виждаме в чудо. За нея гранулките трябва да са за дребни породи, защото тя е толкова фина, че трябва да са дребнички. Обича консерви с диво  месо или със сьомга.

Фотоизточник: Личен архив

   А, недай си боже, да качи някой килограм. Тя сама се ограничава. Спира да похапва за няколко дни, докато се върне на оптималното си тегло. Изпитва неистов страх от фойерверки. Когато сме на прага на Нова година, за нас това е кошмар. Кошмар е и за нея. Новата година се посреща обикновено на най-тихото място. Обикновено това е банята...

Фотоизточник: Личен архив

    Това е, накратко за характера на една от най-прекрасните породи - Английския сетер. Съгласна съм, че всяко животно си има характер като нас-хората, но съм сигурна, че и другите животинки от тази порода са толкова прекрасни и любвеобилни...

Фотоизточник: images.google

Манастирът Сан Бернар или как се е появила породата Сан Бернар

(Manastirat San Bernar ili kak se e poiavila porodata San Bernar)

Фотоизточник: images.google

   Здравейте малки, големи и още по-големи скъпи читатели! Днес ще ви разкажа една приказка. Приказка за един августински манастир, една планина, монаси и ...техните кучета. Приказката ни започва в далечното време, когато на престола на Римската империя бил Цезар. В опита си да завладее алпийските племена, той проправил една малка пътечка през Алпите. 

 

Фотоизточник: images.google

   В началото важността на този проход не била от голямо значение, но през средните векове той станал особено оживен ...и опасен, поради крадците и бандидите, които дебнели минаващите пътници. Според разпространяваната легенда, през 950 год. в този проход монахът Сан Бернар основал манастир, но историческите извори доказват, че въпросната обител била създадена малко по-късно - през 1050 година. 

 

Фотоизточник: images.google

   Разположен на 2464 м. надморска височина, манастирът се оказал родното нясто на една от най-известните породи кучета - Сан Бернар. Често молитвите на монасите били прекъсвани от тревожен камбанен звън, който ги призовавал на помощ на хора, затрупани от лавини.

    

 

Фотоизточник: images.google

   Смята се, че прародител на Сан Бернара е Mollossus (мастиф с голяма глава и  едри кости). Суровите условия наложили да се създаде и първата Планинска спасителна служба, в която активно участвали кучетата. Най-известният спасител бил сан бернанърт Бари, спасил повече от 40 човешки живота и починал през 1814 година.

 

Фотоизточник: images.google

    Оттогава, та и до днес, винаги има по едно Сан Бернарче, което носи името "Бари". Ако се разровим из страниците на нашите книжки ще го намерим . С голямата си глава, с умните си очи, с кафяво-бялата си окраска и с бъкличката ром на врата.

 

Фотоизточник: images.google

   Познаваме тази порода и от екрана. Сан бернарът Беетовен ни разсмива със своите одисеи, а неговите деца тичат из домовете на собствениците си...

 

Фотоизточник: images.google

Защо трябва да говорим за кучето?

(Zashto triabva da govorim za kucheto?)

 

Фотоизточник: images.google

   Защо да говорим за кучето ли? Това е най- дискретният приятел на човека. Опитомено преди стотици хияди години, то е станало верен негов спътник в добри и лоши дни.Безкрайно предано, то никога не би ви предало. То никога не би ви изоставило, въпреки, че не са малко хората от нашия биологичен вид, които изоставят верните си приятели.

    Жалко е, когато видиш изоставено животно. Тогава се питаш: "Необходимо ли е да  се причинява толкова страдание на същество, което никога не би сторило това на човека?". Загледани в страдащите му очички, се питаме защо ние, хората сме в състояние да носим толкова болка на съществата, които ни обичат?

Фотоизточник: images.google

   А отговора на този въпрос е доста труден. Може би само ние хората сме в състояние да изоставяме същества, към които някога сме демонстрирали привързаност. Да! Именно демонстрирали, защото ако истински сме били привързани и обичаме някого, и сме възприели като своя най-добър приятел, ние никога не бихме го изоставили.

    Само защото са ни омръзнали ние сме в състояние да ударим ритника на някого и да забравим за него. И макар, че животните не могат да говорят, и макар, че те са по-низши същества от нас, те  не биха направили това, което ние правим. 

 

Фотоизточник: images.google

   Защо "За кучето и човека?". Защото кучето:

• няма да ни изостави
• няма да ни предаде
• няма да злослови по наш адрес
• ще бъде винаги до нас в трудния момент
• можем да му споделим всичко, без да се съмняваме, че ще каже на някого
• ще ни съчувства когато е нужно
• ще пази нас и децата ни от хорската агресия
• ще подобри нашия тонус
• ще ни действа здравословно

 

Фотоизточник: images.google